„В ШЕЛЕСТЕ ВНЕШНИХ ДОЖДЕЙ...”
Николай Сергеевич Позняков (1893-1969 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
С РОЯ НА ВЪНШНИ ПОРОИ
С роя на външни порои години възникват и бродят,
всичко отминало връща в сърцата ни новият свят.
Нека текат неизменно на мудните дни хороводи,
минали радостни сънища с тях те не ще отнесат.
Ударения
С РОЯ НА ВЪНШНИ ПОРОИ
С ро́я на въ́ншни поро́и годи́ни възни́кват и бро́дят,
вси́чко отми́нало връ́шта в сърца́та ни но́вият свя́т.
Не́ка тека́т неизме́нно на му́дните дни́ хорово́ди,
ми́нали ра́достни съ́ништа с тя́х те не ште́ отнеса́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Позняков
В ШЕЛЕСТЕ ВНЕШНИХ ДОЖДЕЙ...
В шелесте внешних дождей возникают минувшие годы,
Всё, что когда-то ушло, возвращается в сердце опять.
Пусть неизменно текут медлительных дней хороводы,
Прошлого радостных снов им не смыть и с собой не умчать.
1914 г.
---------------
Руският поет и преводач Николай Позняков (Николай Сергеевич Позняков) е роден на 11/23 февруари 1893 г. Най-ранните му съхранени стихотворения са от 1910 г. Завършва историко-филологическия факултет на Московския университет (1912-1917 г.). През 1913 г. публикува стихове в алманах „Круговая чаша”. След Октомврийската революция емигрира в Италия, Франция и Германия, където сътрудничи на съветското разузнаване. В края на 30-те години на ХХ в. се връща в Русия. През 1948 г. е арестуван и до 1954 г. е затворен в трудови лагери. Превежда Софокъл, Проперций, Хораций, поети от Далмация и др. Автор е на стихосбирката „Стихи”, излязла през 1928 г. в Берлин. Умира през 1969 г. в Москва.